Есе на тема "Защо е яко да имаш бебе?"


С появата на бебето родителите стигат нова част от психологичната и биологичната си еволюция.
Да започнем от психологичният аспект. Промяната в психиката е издигаща, което означава, че погледа над всекидневните неща се избистря, получаваш нови приоритети в живота, които са в своя собствена лига,
дребните битовизми изчезват, фокусът е ориентиран върху просъществуването на новият член на семейството, накратко ставаш по-събуден, ако така мога да го кажа.
Това е сила, която те кара да промениш начина си на мислене, реагиране, балансиране, дори комуникация.
Бебето те бута към един нов път, по който ти започваш да изграждаш нов слой на твоята личност и разбираш неща за себе си, които не си могъл да си обясниш преди.
Ако бебето е правено с любов и е желано, не мисля, че ще има човек на тази земя, който ще отрече, че това действително е най-хубавото нещо, което може да се случи на човека, колкото и тривиално да звучи, защото нещата не са - "какво трябва да се пазарува", "кой ще сменя памперса", "кой ще къпи днес", "кой ще пуска пералня" и т.н., aми всичко ще е "добре ли е? усмихна ли ти се днес?" и това ще е всичко, което ще ти е нужно за да имаш пълноценен ден.

За мъжете няма биологичен аспект, затова в моя случай ще го пропусна.

Обобщителните думи и съвети са ми следните:
- Нещата рядко са такива каквито хората ги описват по темата. Това е изцяло индивидуално/семейно преживяване, което е уникално;
- Най-важният урок, на който те учи бебете е оценяването на това, което имаш и си постигнал, и не трябва да съжеляваш за нищо в този живот и трябва да стойш в настоящето, винаги бдителен;
- Инстинктите, които се събуждат трябва да бъдат в синхрон с бистър ум за да "калцираш" новите промени, които си претърпял, едва тогава ще се появи новото ти "аз".