Motivation

https://imgur.com/TXHgDs2
--
Казваха ми "спри до тук, нямаш талант слаб си, ще се изгубиш сред другите", казваха ми "не струваш, слаб си пич, сменяй спорта, тук не е твоето място", но знаете ли, не спрях, да, нямам талант, може би наистина не е моето място, но това е мястото където мога да бъда себе си, това е мястото на което мога да кажа всичко без да говоря, тук съм свободен, това е мястото на което не трябва да мисля за нищо, просто пускам музиката и избухвам, не ми трябват треви и алкохол, не ми трябват партита и дискотеки, за да се забавлявам; да, може би за повечето от вас хранителните режими, тренировките ден след ден, травмите и болките не са забавление ,но за мен са.. Това е мястото, където мога да се усмихна и да пробвам по 488415 пъти без да ми омръзне, тук не трябват пари нито тежести, а просто малко мотивация, за да започнеш и въображение ,после се превръща в наркотик от който отказване няма...Само веднъж ми мина през главата да се откажа, но eдно момиче с което вече не си говорим ми каза "Замисли се?! За какво си изгубил толкова време и си давал всичко от себе си , контузии, падания. А, и с какво ще заместиш лостовете, та ти там живееш винаги си там, там са приятелите ти, там е мястото, където си щастлив! " - Т.Т. .. това са думите които ще ме мотивират винаги.. Благодаря ти!
--
Няма нищо по болезнено от това да нямаш право да тренираш... В такива моменти не боли контузията, а мисълта че може да не бъдеш отново там. Там с тях с всички, да избухвате ЗАЕДНО да сте екип да си помагате , може би никога повече да усетиш тръпката да си на върха, няма вече да бъдеш това което си... След времето свикнал с тези хора, това място, не можеш да се промениш , просто няма как всичко е навик всички са ти толкова близки и ги чувстваш като истински приятели, защото си с тях почти постоянно.. Но след като може вече да неможеш да си с тях.. Вече се чудиш какво да правиш къде да ходиш.. Та ти излизаш само на площадката. Ами сега на къде да тръгнеш... ?_? <3
--
Само при мисълта за състезанието.. Се сещаш за загуба.. Не, не тази истинската..онази заради съдиите.. Въпреки, че гледаш сетовете ви и виждаш че си по-добър с много... Съдията не го оценява и въпреки, че всички ти го казват.. Ти искаш друго.. Искаш да си горе с другите на върха с медал и грамота ..и продължаваш да си мислиш че грешката е в теб.. Въпреки че знаеш че не си виновен знаеш че си по-добър.. Но не можеш да промениш нищо.. Нито тогава,нито сега.
...затова си казваш "на другото състезание няма да им дам основнование да ме прецакат "...и се надяваш че ще бъдеш по-добър.. А не да паднеш за 1 точка